Радостен празник на спорта

От плажния волейбол под Айфеловата кула до калдъръменото нанагорнище до Сакре Кьор в колоезденето, Олимпиадата в Париж ни даде магазин от щастливи мемоари. Разбира се, неприятностите на безредния външен свят в никакъв случай не са изчезнали, само че в Града на светлината духът на дружествено съревнование доминира през две славни седмици. За това френските уредници заслужават голяма заслуга — както и тълпите от доброжелателни фенове и най-много спортистите, някои от чиито достижения ще бъдат запомнени и след идната Олимпиада през 2028 година в Лос Анджелис.

Когато Жулиен Алфред пресече линията във финала на 100 метра за дами, тя освен завоюва златото за себе си, само че и обезпечи първия олимпийски орден за дома си остров Сейнт Лусия. Финалът при мъжете беше толкоз непосредствен, че даже на финала изглеждаше, че всеки от осемте спринтьори може да завоюва - Ноа Лайлс от Съединени американски щати го изпревари единствено с пет хилядни от секундата.

Що се отнася до Арманд Дуплантис, първенец на Швеция в скок с щанга, той счупи международния връх за девети път с съвършено преценен скок толкоз надалеч пред противниците си, че подсещаше за невероятния дълъг скок на Боб Биймън на Игрите в Мексико Сити през 1968 година Не по-малко забележителна беше успеха на Сидни Маклафлин-Левроун от Съединени американски щати в бягането на 400 метра с трудности за дами — шестият път, когато тя усъвършенства международния връх.

The домакинските последователи също имаха какво да приветстват. Преди да стартират Игрите, злобният, поляризиран политически климат породи съмнение, че националният девиз на Франция би трябвало да бъде преформулиран на „ Liberté, Egalité, Morosité “. Тогава Леон Маршан, 22-годишен плувец от Тулуза, завоюва пет медала, в това число четири самостоятелни златни. Искрена наслада посрещна триумфа на Франция, въодушевен от малко известния до момента джудист Жоан-Бенджамин Габа, над Япония в отборното съревнование по джудо.

Красотата на Олимпиадата е, че спечелилите със сребърни, бронзови и немедали могат също радват и впечатляват. Един от любимците на публиката беше Юсуф Дикеч, стрелецът с револвер, който с една ръка в джоба и чифт скромни очила завоюва сребро, с цел да стане най-възрастният медалист в Турция на 51 години. В другия завършек на възрастовия набор, 11-годишният Джън Хаохао, най-младият олимпийски играч в Китай, не завоюва орден в женския скейтборд, само че кой би заложите против нея през 2028 година? Забележителна фотография на бразилския сърфист Габриел Медина, празнуващ във въздуха, също се трансформира в определящ облик на Олимпиадата.

Радостният дух измежду спортистите съжителстваше с интензивното съревнование в самостоятелните и отборните надпревари. Той беше изложен в две събития, проведени за първи път на тези олимпийски игри — брейкинг, прочут още като брейкданс, и смесената щафета в маратонско вървене, извоювана от испанците Алваро Мартин и Мария Перес.

Не всичко мина тъкмо по проект. Палежите на железопътната мрежа на Франция в навечерието на Игрите провокираха краткотрайно спиране. Имаше известни усложнения при разпространяването на билетите. Беше ли Сена прекомерно нечиста за плуване? В последна сметка не.

Някои предходни олимпийски игри бяха белязани от напрежение и нещастия. Помислете за тероризма в Мюнхен през 1972 година или за протестите от епохата на Студената война, които засенчиха Москва през 1980 година и Лос Анджелис през 1984 година Този път, за благополучие, беше друго.

Може да изглеждаше опасен залог да провежда толкоз доста надпревари посред френската столица, само че уредниците съумяха. Скоро животът ще се възстановява - в случай че това е точната дума за страна, която към момента би трябвало да откри държавно управление след неубедителните законодателни избори през юни и юли. Междувременно дано отпразнуваме една прелестна олимпиада. Merci et bravo, Франция!

Писмо в отговор на този редакторски коментар:

 /